The Sanctity of Space разказва за изкачването на планинска верига в Аляска. Един от двамата му режисьори е катерачът Ренан Йозтюрк, за чието участие в експедиция в Миянмар разказахме вече.

За него всичко започва, когато вижда снимки на слабоизвестна планинска верига в Централна Аляска. Показва му ги неговият катерачен партньор и съавтор на филма Фреди Уилкинсън.

А завършва с първото в историята преминаване на траверса The Tooth през май 2012-а. На катерачите им трябват 4 години планиране и походи до планината, за да решат как да преодолеят маршрута. Разбира се, мнозина са им казвали, че този траверс е просто невъзможен. Преди да започнат самото изкачване пък Йозтюрк преживява почти смъртоносен инцидент със ски. Той обаче се възстановява невероятно бързо и осъществява траверса.

За разлика от авторите на повечето други катерачни и алпинистки филми, в The Sanctity of Space Йозтюрк и Уилкинсън не са искали да се фокусират върху трудностите на планинарството, а да покажат радостта и вълнението от катеренето, от това да си в планината и да откриваш нейната красота.

Филмът отдава почит и на човека, чиито снимки са послужили като вдъхновение за проекта. Хенри Брадфорд Уошбърн – младши е бил алпинист, фотограф и картограф. Комбинацията от тези умения му позволява да стане един от първите, използвали въздушна фотография в процеса на документиране и планиране на алпинистките маршрути, много от които се превръщат в премиерни изкачвания. Често катери с жена си Барбара Уошбърн, която е първата жена, изкачила най-високия връх в Северна Америка – Маккинли.

Хилядите черно-бели кадри на Уошбърн предлагат изключителна детайлност, в резултат на готовността му да виси от самолет, докато снима с 25-килограмов фотоапарат.

Майк Хорн по време на експедицията „Арктос“ по Северния полярен кръг. Снимка: Red Bull

Само брадата му е преживяла повече от телата на повечето хора. Най-голямото му постижение е, че все още е жив.

„Никога не стигаш докъдето виждат очите ти, стигаш докъдето отива мисълта ти“, казва Майк

Първата такава е през 1997-а, когато прави шестмесечно самостоятелно прекосяване без чужда помощ на Южна Америка. Тръгва от Тихия океан, изкачва се до извора на Амазонка високо в Перуанските Анди и оттам се спуска по цялото над 6400-километрово протежение на реката до Атлантическия океан. За целта използва само ривърборд (лежиш върху дъска и се придвижваш с плавници). Ловува, лови риба и оцелява само с помощта на това, което намери по пътя.

Може би най-известното му приключение започва през 1999-а. Тогава излиза през входната врата на лагер, разположен на екватора, и 18 месеца по-късно, след като обикаля сам пеша, на колело, кану и лодка цялото земно кълбо само по екватора, влиза през задната врата. Никой преди него не е обикалял Земята по екватора сам.

Това постижение му носи през 2001 г. наградата „Лауреус“, известна като „Спортен Оскар“, в категорията „Алтернативен спортист на годината“.

Екваторът не му е достатъчен и през 2004-а завършва продължилата 2 години и 3 месеца самостоятелна обиколка на Северния полярен кръг без моторизиран транспорт, в рамките на която прекосява пеша Сибир за година и половина.

За следващата си голяма експедиция през 2006-а вече си взима компания. Заедно с норвежкия изследовател Бьорге Оусланд стават първите хора, достигнали без кучешки впряг или моторизиран транспорт до Северния полюс през зимата. Пътуването им отнема два месеца, които прекарват в пълна тъмнина.

Смятаният от мнозина за най-велик съвремен изследовател е женен и има две дъщери. Говори свободно африкаанс, английски, испански, немски, френски, руски и холандски.

48-годишният Майк си няма собствен модел маратонки, но специално за него марката италиански луксозни часовници Panerai разработва модела Luminor 1950 Pangaea Depth Gauge Mike Horn PAM 307 (цена: 17 600 долара).

Не е спонсориран от никоя спортна напитка. Вместо това има пожизнен договор с френското шампанско G. H. Mumm.

Официалното му возило не е някой седан или градски „Рейндж Роувър“, а изцяло екологичната, напълно рециклируема, алуминиева, захранвана със слънчева енергия, 33-метрова, двумачтова ветроходна лодка „Пангея Панерай Мерцедес Бенц“. Създадена е от немски инженери по негов дизайн, измислен, докато обикаля Арктическия кръг при температури от минус 60 градуса. Лодката влиза в чудесна употреба за следващия му, вече по-различен проект.

След почти две десетилетия пътешестване из планетата предимно сам, Хорн се отдава на споделяне на своя опит със следващото поколение, което нарича „най-ценният енергиен източник в света“. Така през 2008-а дава началото на програмата си за млади изследователи „Пангея“. В следващите четири години едноименната експедиция изследва седемте континента и разнообразните им природни условия (пустини, океани, планини, полярни области), без да използва никакви енергийни уреди, създадени от човека. Целта е младите участници да научат много повече за природния свят и да предприемат конкретни стъпки за опазването му. Програмата дава възможност на почти 100 човека на възраст между 15 и 20 години от целия свят да се включат в експедициите. „Те не платиха нито цент“, обяснява Хорн. „Всичко от термобельото им, през слънчевите очила, до самолетните билети, беше поето от мен.“ И финансирано от спонсорите, разбира се. При подготовката на всеки етап от експедицията Майк и екипът му преглеждат хиляди кандидатури, за да изберат 16 млади изследователи. Те са изпращани в експедиционния център на Хорн в Швейцария, където преминават през тежък двуседмичен селекционен лагер. След дълги дни на тиймбилдинг дейности и занимания с технологии, фотография, първа помощ, оцеляване и фитнес, екипът избира 8 до 10 щастливци, които да придружат Майк на борда на „Пангея“ за следващото приключение. Експедициите пътуват до 12 локации, сред които Антарктида, новозеландските фиорди, Малайзия, Индия, Монголия, Хималаите, Сибир, Северния полюс. Младите спътници на Хорн изследват локални екологични проблеми, включват се в глобални проекти за почистване и откриват красотата на природата, водени от философията на приключенеца: повече уважение към околната среда и устойчиво бъдеще на планетата.

Изнасянето на мотивационни речи се е превърнало вече в широкоразпространена професия, но когато Хорн го прави, ефектът е мигновен и задължителен. Хората попиват всяка негова дума, дори предлозите. И после сами правят наглед невъзможното.

Особен успех има с мотивирането на спортни отбори. Надъхващите му речи помагат на индийския национален отбор по крикет да спечели след 28 години прекъсване втората световна титла в историята си през 2011 г. На следващата година води южноафриканските крикет национали на експедиция в Алпите, част от подготовката им за мачовете с Англия, по онова време номер 1 в световната ранглиста. Сънародниците му разбиват англичаните и стават номер 1 в света, позиция, която държат и до днес. Последните, усетили ползотворното влияние на Хорн, са бъдещите световни шампиони по футбол от Германия. Целият немски отбор придружава Майк на пътешествие с лодката през юни 2014-а, точно преди световното. Месец по-късно немците стават първия европейски отбор, печелил световната купа в Америка.

Разбира се, Майк не се е отказал и от немислимите експедиции от типа „за първи път в историята“. Следващата му голяма мечта – да обиколи без моторизиран транспорт Земята, като премине през двата полюса. Маршрутът: от Монако до Антарктида с лодката, през целия континент със ски, оттам – пак с „Пангея“ през Тихия океан и Беринговия проток до ледената шапка, после – пеша през Северния полюс до Гренландия, и прибиране в Монако по море.

Подобна звездна компания от български екстремни спортисти рядко може да се види на едно място. Когато се случва, обикновено е в някоя планина или друга естествена за тях среда. В случая обаче са на прием при пакистанския посланик. Но, както казва самият Веселин Овчаров под снимката: „Понякога просто да срещнеш вдъхновяващи приятели е толкова готино, колкото и да правиш нещо навън.“

Акробатичният парапланерист е най-вляво на снимката, а до него са (отляво-надясно): алпинистът Боян Петров, Ивайло Нинов – Германеца (той се занимава с толкова различни спортове, че е трудно да му залепим само един етикет) и крос-кънтри парапланеристът Ясен Савов. Снимката е на любимия ни фотограф Стефан Илиев.

Прочетете повече за Весо Овчаров, Боян Петров, Германеца и Ясен Савов.

Кой знае, от тази хубава среща може пък и да изскочи някой интересен нов проект?

Северната стена на Еверест, поглед от базовия лагер

Най-много успешни изкачвания: Апа Шерпа (Непал) – 21 (последното – на 11.05.2011 г.)

Апа Шерпа

Пем Дорджий пресича ледопада Кумбу

Лешек Чихи след първото в историята зимно изкачване на Еверест. Показва бележка, оставена на върха от Рей Генет през 1979 г.

Дойчин Боянов (вляво) и Николай Петков на връх Лясковец

За 20 дни на терен алпинистите измериха с GPS височината на общо 5 върха и дадоха име на един от тях – София. На три от върховете досега не беше стъпвал човешки крак.

Дойчин Боянов

Очаквайте скоро интервю с Дойчин Боянов за експедицията.

Повече за нея вижте тук.

Дейвид Роузенбарджър под северния склон на Монблан, с поглед, отправен към долината на Шамони. Снимка: Christian Pondella

Да си спомним в снимки и видео за талантливия атлет, който посвети живота си на катеренето и спускането със ски по някои от най-трудните линии в света, особено в Шамони – неговия зимен дом.

Шамони. Снимка: Christian Pondella

Шамони. Снимка: Christian Pondella

Дейв и Арне Бакстрьом се готвят да се спуснат по кулоара Кутюрие под връх Егий Верт (Зелената игла) в масива Монблан. Снимка: Christian Pondella

Снимка: Josh Nielsen

Снимка: Summits of my life/Facebook

Според вас, кой ще победи? ;)

Припомнете си повече за Щек и Жорнет.

Георги Радев. Снимка: Българска федерация по катерене и алпинизъм

В индивидуалното състезание, категория „Джуниър“ (18-20 г.) Иван Танчев зае 18-о място.

В може би най-престижната дисциплина – отборно, Георги Радев и Светослав Терзийски финишираха 28-и.

Светослав Терзийски. Снимка: Българска федерация по катерене и алпинизъм

За досегашните резултати на нашите представители четете тук.

Пълен и актуален списък на постиженията, съставен от хроникьора на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев.

1. ХРИСТО ПРОДАНОВ – Лхотце (8516 м) 30.04.1981 г., Еверест (8848 м) 20.04.1984 г.

2. ИВАН ВЪЛЧЕВ – Еверест (8848 м) 08.05.1984 г., Макалу (8463 м) 19.05.1998 г.
3. МЕТОДИ САВОВ – Еверест (8848 м) 08.05.1984 г.
4. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ - Еверест (8848 м) 09.05.1984 г., Дхаулагири (8167 м) 25.09.1997 г., Еверест (8848 м) 20.05.2004 г., Нанга Парбат (8125 м) 08.07.2006 г., Хидън пик (8068 м) 26.07.2009 г.
5. КИРИЛ ДОСКОВ - Еверест (8848 м) 09.05.1984 г.
6. ПЕТЪР ПАНАЙОТОВ – Анапурна (8091 м) 28.10.1989 г.
7. ОГНЯН СТОЙКОВ – Анапурна (8091 м) 28.10.1989 г.
8. ЛЮДМИЛ ЯНАКИЕВ – Анапурна (8091 м) 28.10.1989 г.
9. МИНКО ЗАНКОВСКИ – Броуд пик (до 8035 м) 01.07.1990 г.
10. ЕМАНУИЛ ДЕЯНОВ – Броуд пик (до 8035 м) 01.07.1990 г.
11. ТОДОР МИНКОВ - Броуд пик (до 8035 м) 01.07.1990 г.
12. ЙОРДАНКА ДИМИТРОВА - Чо Ойю (8201 м) 01.10.1991 г.

Борислав Димитров на Чо Ойю, Снимка: Йорданка Димитрова

Дойчин Боянов и Николай Петков на Нанга Парбат

Боян Петров на К2

Богдан Велев на Чо Ойю

Всяка година най-голямото зимно спортно изложение в света – ISPO, присъжда своята Златна награда на различни спортни продукти. Представяме ви някои от отличниците за 2015-а в категорията Ски:

Лавинна безопасност
SAM – Safety Academy Mountain 3D е образователно пособие, включващо цялата необходима информация за лавините, от която имате нужда в планината. С негова помощ научавате по интересен начин основите на планирането на преходите, управлението на риска и оценката на лавинната опасност. Пособието включва наръчник, пълен с обучителни задачи за потребителя. Реалните процеси по планиране на преходи могат да бъдат изпълнени по забавен начин, което прави разбирането им лесно.

Снимка: ortovox.fr

Интересна история за пионерите в очилата и маските за планина можете да научите от тук.

Снимка: julbo-eyewear.com

Снимка: sweetprotection.com

Очаквайте скоро и други наградени в категорията Ски

Повече за ISPO прочетете тук.

И българските надуваеми снегоходки Small Foot са печелили награда от изложението.

Боян Петров на К2

През 2014 година българските алпинисти постигнаха значителни успехи по върховете на Хималаите и Каракорум. Най-значими от тях са тези на Боян Петров, който постигна феноменалния рекорд, изкачвайки три осемхилядника, като два от тях – с признание от всички алпинисти като най-трудни от 14-те осемхилядни гиганта: К-2 /8611 м/, който е и вторият по височина, и Кангчендзьонга /8586 м/ – трети в йерархията на надоблачните гиганти.

Миналата година, неочаквано за мнозина, изгря звездата на един млад и непознат на алпийските среди веган /човек, който не консумира никакви животински продукти – месо, риба, мляко и кашкавал/ – Атанас Скатов, който към успеха си на Еверест /8848 м/ добави и още два впечатляващи върха – първенецът на Австралия, Нова Зеландия и Океания – Пунчак Джая /4884 м/, и Винсън /4892 м/ в Антрактида. Хималайските ни успехи допълниха Иван Томов на Броуд пик /8047 м/ и Богдан Велев на Чо Ойю /8201 м/.

Посочените успехи бяха достойно отразени в ежедневния и периодичния печат, за което ние, алпинистите, можем и трябва да благодарим на спортните журналисти за проявеното внимание. С добро намерение, като човек, следящ най-близко проявите на нашите алпинисти, ми се иска да отстраня някои допуснати неточности, като пропуснати имена на алпинисти, изкачили един или друг осемхилядник или грешки в друг аспект. За внасяне на пълна яснота по въпросите на хималайските ни завоювания си позволих да съставя мой списък на българите, изкачили 13 от 14-те осемхилядни гиганта, което означава, че на България й остава само един – вр. Манаслу, за да станем и ние носители на най-престижната алпийска колекция „Покорител на 14-те осемхилядника“.

НЕОБХОДИМ КОМЕНТАР
Както е известно, само 14 върха на нашата планета се извисяват над осем хиляди метра. Десет от тях са в Хималаите и четири в Каракорум, което означава, че всички надоблачни гиганти са на територията на континента Азия. Всъщност някои от тези върхове са огромни масиви, които включват към себе си още по няколко върхове спътници, също надвишаващи 8-те хиляди метра и с тях общият брой на върховете /главни и спътници/, извисяващи се над 8000 метра, става 29.

Фотограф: Стефан Илиев

Отказът на УIАА да не приеме предложението на Непал се основава и на едно друго решение, според което за отделен връх може да се счита този, който се отделя от Главния с денивелация най-малко 500 метра. Тези метри се отнасят само за Хималаите и Каракорум, защото за по-ниските планини като Алпите, Кавказ и други тази граница е значително по-малка.

В този смисъл са и задължителните ни обяснения към списъка на българските алпинисти, изкачили върхове над 8-те хиляди метра. Ето и конкретните факти:

Алпинистите Минко Занковски, Емануил Деянов, Тодор Минков и Господин Динев не са достигнали Главния връх на Броуд пик, който е 8047 м, а са били само до предвършието Роки Съмит /8035 м/.
Дойчин Василев и д-р Карина Сълова изкачват Централния връх на Шиша Пангма, който е 8008 м, а не Главния, който е 8027 м.

Аналогичен е и случаят с Боян Петров, който достига до 8025 м, само на 10 метра денивелация или 50 линейни метра от Главния връх на Гашербрум II, който е 8035 м.

Малко по-специален е случаят с Мариана Проданова-Масларова. Тъй като за нея никой нито отрича, нито потвърди възможността да е изкачила вр. Еверест на 22 май 2004 г., ние го отбелязваме като твърде възможно, но не и официално. Познавайки я като много добре подготвена, както физически, така и технически, и най-вече нагласата й, аз лично смятам, че тя е била на върха или най-малко на Южния връх, който е 8760 м.

След всичко отбелязано дотук следва да изясним дали посочените изкачвания са действителни или не? Моето лично мнение е, че алпинистите са били на сателитни върхове и могат да бъдат признати като такива. Но ако кандидатстват за голямата колекция на 14-те осемхилядника, задължително трябва да повторят изкачванията си и да достигнат до Главните върхове. Този факт е изрично вписан в изискването на УIАА за посочената колекция. В изминалите години случаи на непризнат връх е имало и то не малко.
В заключение нека да обобщим изложеното дотук и преценим мястото ни в общата битка за най-високите върхове. Тридесет и двама (или 33-ма с Мариана Масларова) българи са изкачили 13 от 14-те осемхилядника. Остава ни само един – Манаслу, за да се причислим към най-напредналите алпинисти на страните, събрали пълния списък на приоблачните гиганти. Тъй като някои от алпинистите са осъществили по повече от един връх, то изкачванията ни са общо 59. С най-много изкачени върха – по 5 – са: Дойчин Василев, Николай Петков и Боян Петров. С по 3 изкачвания са: Петко Тотев, Дойчин Боянов и Тончо Тонев. Осем души имат по две изкачвания и 19 – по едно. Много или малко е това? Спокойно бих отговорил, че това е напълно достатъчно, за да се наредим в златната среда на алпинистите и държавите в голямата битка за най-високите върхове в света, наречени ОСЕМХИЛЯДНИЦИ.

Кои са всички българи, изкачили връх над 8000 м – вижте в пълния и актуален списък, изготвен от доц. Сандю бешев тук.

Чо Ойю („Тюркоазената Богиня“) се слави като най-достъпния осемхилядник, но макар и без много сериозни технически пасажи, шестият по височина връх в света крие изненади и изисква добра подготовка и сериозно отношение.

В края на лятото през 2014 г. на върха стъпва седмият българин. Това е Богдан Велев, на 34 години, планинар и скиор, с изкачвания на Мон Блан, Матерхорн, Айлънд пийк, Елбрус и спускане със ски от трети лагер на връх Мустаг Ата.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА МАРШРУТА И ЛАГЕРИТЕ
Три базови лагери: китайски (5200 м), междинен (5300 м) и преден (5700 м). Последният е един от най-високите базови лагери на 8-хилядници, което прави аклиматизацията по-трудна. За пример, базовият лагер на Еверест е 5350 м от непалска страна и 5150 м – от китайска страна.
Височинни лагери: Лагер 1 (6400 м), Лагер 1.5 (6800 м – помощен лагер), Лагер 2 (7200 м), Лагер 3 (7600 м).

ТРУДНИ ПАСАЖИ
Първото по-трудно препятствие е между лагер 1 и лагер 2, където има стена около 100-на метра, син лед и 70 градуса наклон. Следващият е е т.нар. Yellow Band, между лагер 3 и върха, където трябва да се преодолее стръмна ивица от скали и лед. Дълъг е около 100-на метра, и тук обикновено стават задръствания.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
Чо Ойю е върхът, спускан най-много пъти със ски (38 души до 2011 г). Това е и осемхилядникът, спускан за пръв път от жена. Върхът е с най-нисък процент на нещастни случаи, довели до смърт.

Стръмният леден участък между лагер 1 и лагер 2

ПЪТЯТ НА БОГДАН
Подготовката
Богдан живее в Париж и почти не се докосва до планина в месеците преди експедицията. Подготвя се главно с динамични тренировки, редувайки през ден кросове между 5 и 10 км или качване по 2500-3000 стъпала, силови упражнения, добър хранителен режим, наспива се пълноценно, не употребява алкохол. Тренира усилено 2-3 месеца и преди заминаването е в отлична форма. Отправя се към Непал в края на август, с експедиция, организирана от италианеца Лука Монтанари. Групата следва класическия маршрут откъм Тибет.

Богдан Велев в началото на изкачването

По пътя за лагер 2

Височинен лагер 3

Панорамната гледка с Еверест, Лхотце и Нупце, отляво, надясно. Вляво от тях, в далечината се вижда Макалу.

Отляво надясно – Богдан Велев, Лука Монтанари и Nourbu шерпа, на връх Чо Ойю, на изгрев слънце

Пълен и актуален списък на постиженията, съставен от хроникьора на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев, може да намерите тук.

Статията е част от брой Зима 2014 на Списанието, където ще намерите и историята на Борис Петров, луд фен на планинското колоезедене, който решава да нарами колелото си към Чо Ойю и стане първия човек, достигнал до осемхилядник с колело.

Алпинистът Боян Петров, който в рамките на един сезон през 2014-та успя да изкачи три осемхилядника, разказва за опита си с навигацията в тежките условия на К2 и Броуд пик.

Боян Петров

Тръгвайки към К2 и Броуд пик през лятото на 2014-та, аз ясно си представих къде отивам и добре си спомних навигационните проблеми, които имахме в предишните експедиции към тези върхове.

Без GPS ще ти трябва доста късмет, за да намериш Лагер 3 на Броуд пик

През 2001 г., след неуспешен опит за атака на Броуд пик, четири човека се връщахме към Лагер 3 в гъста мъгла. Следите ни от преди два часа бяха напълно отвяти и ние по усет слизахме по диагонал на гигантския снежен склон. Уж бяхме четирима, уж имахме представа къде е лагерът, но се оказа, че при такива условия всичко се слива в едно, релефът изчезва и малката ни цветна палатка просто се „изпари“. Тогава имах часовник Suunto без навигация (Suunto Advisor) и предвидливо бях засякъл на каква височина е лагерът ни. Слизахме бавно и търсихме палатката в гъстата мъгла. Тук палатка, там палатка, но тя просто не беше на мястото където си мислехме, че е. След като усетих, че сме подминали височината, където трябва да е, аз спрях групата и казах, връщаме се малко нагоре и се пръскаме по хоризонтала на 7100 метра. След един час търсене в бялата мъгла най-накрая намерихме палатката. Височината, която бях отчел в лагера преди тръгването ни спаси в бурята. Осъзнах, че часовниците вече не показват само времето, а могат и още. Три дни чакахме времето да се оправи, но това не стана и отстъпихме.

Координатите на точка се свалят за по-малко от 2 мин само с един бутон

През 2014-та се бях подготвил за този сценарий по-добре. Garmin България любезно ми дадоха часовник, снабден с GPS навигация (Fenix-1), който ползвах през цялата 2013-та и бях научил как се държи в реални условия. На 23.07.2014 се качихме на главния Броуд пик (8047 м) с Иван Томов и в чудесно време слязохме без никакви проблеми. Мислех си, че се бях презапасил с техника. След няколко дни тръгнах към К2. Два дни катерихме по реброто Абруци в лошо време и на третия ден стигнахме в щурмовия Лагер 4 на 8000 м. Предвидливо засичах координатите на всеки лагер и въобще на всички точки, в които имаше някаква рязка смяна на посоката. От базовия лагер казаха на поляците, че до обяд на следващия ден ще имаме „прозорец“ от хубаво време. Значи имахме шанс за изкачване!

През нощта тръгнахме в атака. По тъмно преминах през ключовия участък на Bottleneck и първите слънчеви лъчи ме огряха на стръмния участък към върха. Бързо набирах височина, защото бях добре аклиматизиран. В 9:11 ч. бях на 8611 метра! Триумф, който бях чакал 9 години, след неуспешния ни опит през 2005 г. След близо час на върха поех надолу. Някъде в Bottleneck-а изведнъж вятърът довя облаци, постепенно всичко се сгъсти и стана пълен white-out. Уж слизаш, но в един момент загубваш представа накъде точно вървиш. Лагер 4 се намира по средата на гигантски склон без никакви ориентири в радиус от поне 500 метра. Усетих,че без помощ няма да се оправя. Включих GPS режима на часовника и след минута вече имах посока и точно разстояние до палатката. Отдъхнах си. Спъвайки се и падайки многократно от загуба на представа за посока, аз все пак губех височина, но сигурно спазвах посоката към лагера. И така само след 40 минути палатка ми изведнъж изплува като спасителен остров пред мен. Нямаше драма, нямаше загуба на време, нямаше притеснение. Всичко беше тип-топ.

Сензорът на часовника показва точно колко е темпертурата навън

Починах 4 часа и реших да слизам още по-надолу. Тръгнах към 15 ч. и си мислех, че за час ще стигна до Лагер 3. Само 20 минути по-късно влязох в такава мъгла, че сутрешната белота ми се стори като песен. Отново включих GPS-а и отново животът стана по-лесен. По права линия ми оставаха само 360 метра до лагера. Извървях ги за час и половина, защото правата линия се оказа крива, заради огромните цепнатини, за които нямах точен спомен как точно се преминаваха. Въпреки че пропаднах няколко пъти до кръста, бях спокоен, защото часовникът ми показваше намаляващите метри до лагера. Бавно, с изчакване да се вдигне мъглата, аз напредвах сигурно към целта. Изведнъж палатката на поляците изплува от бялото море. Последни крачки и бях в Лагер 3.

След толкова експедиции и проблеми с намирането на верния път в облаци и мъгли, вече нямам никакво съмнение, че часовниците с GPS не са екстри, а са устройства за оцеляване. Няма нищо по-добро от това да се чувстваш спокоен, че палатката е намираем обект, че не разчиташ на звездите и късмета да намериш най-важното, за да оцелееш в този враждебен леден свят.

Повече за часовниците с навигация на Garmin можете да научите тук: „Умни спортисти – умни часовници. fēnix® 3 и epix™“

Снимка: СДП Балкани

„Не сме сами на скалите“ е проект, благодарение на който природозащитници и катерачи ще работят заедно за намаляване негативното въздействие върху дивата природа по скалите.

Негови инициатори са Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, а целта е да започне така нужният диалог между катерачите (и други екстремни спортисти), представителите на природозащитни организации и институциите в България, за да се регулира катерачната дейност в страната. Без да се създават излишни ограничения и забрани, проектът цели да осигури условия за безпроблемно и съвместно съществуване на дивите животни и хората. В екипа участват експерти биолози, които в същото време са запалени катерачи, алпинисти, пещерняци – Боян Петров, Андрей Ралев, Симеон Арангелов и Георги Стоянов.

Като начало, инициативата събра на едно място хора от Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА), катерачи, outdoor спортисти и експерти биолози. Те си поговориха за въздействието на outdoor спортовете върху дивата природа.

Снимка: СДП Балкани

Според инициаторите на проекта важен негов елемент е регулирането на катерачната дейност в територии, които са ценни за редки и защитени животински видове. Още на първата си среща те се съгласиха, че крайните забрани невинаги са адекватни. Даже напротив – че трябва да се работи в посока регулиране на режимите за достъп до катерачни обекти, намиращи се в защитени територии и защитени зони, при които има ясни условия от кого, кога и как може да се извършва катерачната дейност.

Сред следващите теми, които се очаква да бъдат обсъдени като част от „Не сме сами на скалите“, са конкретни проблемни случаи – например Проходна край Карлуково и „Хайдук таш” до село Мостово . Инициаторите обещаха да се дискутират и предложения за сезонни ограничения на спортните дейности на открито. „По този начин ще се предотврати безпокойство на дивите животни в чувствителни за тях периоди – гнездови и размножителен период, зимните месеци и т.н.„ – допълниха те.

Успоредно с хода на проекта ще бъде събирана важна информация за редки и защитени видове, които обитават скалите в България. Тя ще бъде достъпна на сайта на проекта Balkani.org/skali. Очаква се съдържанието да бъде обогатявано и с информация за конкретни катерачни маршрути и чувствителни обекти.

Торес дел Пайне

Момчетата вече започнаха с катерене на лед в Рила, а подготовката им включва интензивни тренировки на разнообразни терени и в различни метеорологични условия. Фокусът е върху изкачването на дълги, предимно традиционни маршрути по Централна стена в района на Враца, Северната стена на вр. Вихрен, скалните масиви в Мальовишкия дял на Рила и Северен Джендем в Стара планина.

Програмата на Григор Вътев, Мартин Маровски, Виктор Варошкин, Тони Диков и Руслан Вакрилов предвижда и катерене на трудни спортни маршрути, тренировки на изкуствена стена и задължителната общофизическа подготовка.

Ще продължим да ви информираме за всичко ново около експедицията „Патагония 2015 – Опашката на дракона“, а повече за нея прочетете тук.

Снимка: ilkerender/Flickr

Днес най-високият връх на планетата се е превърнал в почти масова дестинация. Особено големи са тълпите в „прозореца“ с хубаво време през април и май. Тогава в района се събират по над 700 алпинисти и шерпи. Борбата вече не е да изкачиш върха, а да бъдеш най-стария, най-младия или пък първата саудитска жена, която го е направила.

В това няма нищо лошо, но целият този народ оставя след себе си и много отпадъци. Ако някой направи „разкопки” из тях, току-виж намерил и първата самобръсначка или първата нокторезачка на Еверест… Неслучайно от миналата година непалското правителство започна да задължава всички алпинисти да свалят от планината по около 8 кг боклук.

В сериозен проблем обаче започва да се превръща не само това, което катерачите носят на Еверест, но и онова, което… оставят от себе си там, в буквалния смисъл. Да, за изпражненията им става дума.

Президентът на непалската алпинистка асоциация Анг Черинг каза, че огромните количества изпражнения в планината трябва да бъдат третирани правилно, за да не се стигне до замърсяване и разпространение на болести.

Базовите лагери на Еверест имат тоалетни в палатки. Съдържанието им се събира в контейнери, които могат да бъдат свалени и изхвърлени, когато се напълнят. По-високите лагери обаче нямат. Повечето алпинисти копаят дупки в снега и си свършват работата там. Представете си какво нещо се е натрупало за над 60-годишната история на изкачванията по най-високия връх.

Властите следят внимателно ситуацията (дано да не го правят прекалено отблизо), но засега нямат план за справяне с нея.

Розов скача от 5460 м. Снимка: Thomas Senf / Red Bull Content Pool

По време на полета си с уингсют 50-годишният Розов прекара една минута в свободно падане и преодоля хоризонтално разстояние от над 3 километра. Разликата във височина между мястото на скока и точката на приземяване – лагера Баранко (3950 м), е над 1500 метра.

Изкачването на най-високия връх на Килиманджаро – Ухуру, отне 5 дни, а още два Розов прекара в търсене на най-подходящото място за скок и в изчакване на идеалните условия. Килиманджаро е най-високата свободно стояща планина в света. След издигането на слънцето около върха на планината се увиват облаци. Полети с уингсют може да се извършват само в ясно време, затова на Килиманджаро „чист прозорец“ можеш да имаш само в ранно утро.

Преход покрай изчезващите глетчери на Килиманджаро. Снимка: Thomas Senf / Red Bull Content Pool

„Основният проблем беше, че стената не е вертикална. Прекарахме цял ден в оглеждането ѝ. След като пропуснахме възможността за скок, прекарахме нощта в кратера на височина 5750 метра. На следващия ден беше твърде ветровито и облачно, затова скочих едва на третия“, разказва бейсджъмпърът.

Снимка: Red Bull

На 5 май 2013 г., в навечерието на 60-годишнината от първото изкачване на Еверест, Розов поставя световен рекорд за най-висок бейсджъмп, като полита с уингсют от височина 7220 метра по северните склонове на връх Чангце (северния съсед на Еверест).

„Идеята за проекта „Килиманджаро“ се появи преди 20 години, когато с приятели изкачихме маршрута на Меснер по Западната проломна стена. С този проект продължавам да развивам идеята си за бейсджъмпинг от най-високите точки на различни континенти“, казва Розов.

Повече за Валери Розов вижте тук.

Снимка: Red Bull

Къмпингуване в пещера. Снимка: Robbie Shone

Звезден калейдоскоп
Когато сте в Африка, не е лоша идея да къмпингувате на покрива на колата. Защо? Първо, така си спестявате посещение от местните диви животни, докато спите. Освен това, имате гледка от първия ред към фантастичното звездно небе, като това над пустинята Намиб на снимката.

Снимка: Patrick Galibert

Вижте още подобни снимки тук.

Снимка: Klaus Fengler/Red Bull Illume

Глетчер
Съвсем близо до американския град Сиатъл се намира глетчерът Сахейл. На снимката утринното слънце огрява едноименната планина.

Снимка: Andy Porter Photography

Снимка: Carl Donohue

Къмпингуване в Сиера Невада. Снимка: Ken Etzel

Снимка: Corey Rich/Red Bull Content Pool

Снимка: Alastair Lee/posingproductions.com

Снимка: Alastair Lee/posingproductions.com

Снимка: Alastair Humphreys

Източник: Red Bull

Швейцарските алпинисти Щефан Зигрист и Давид Фасел повториха първото успешно изкачване на Матерхорн преди 150 години и позираха за снимки на 360 градуса.

За заснемането на кадрите в швейцарските Алпи са използвани Google Street Style-view камери, прикрепени за селфи стик, наричан още звучно “селфинатор”. Така снимките изглеждат сякаш целият свят е в краката на двамата катерачи.

Направени са за проекта „360“, предлагащ интерактивно изкачване на върха. Всеки може да опита тук:

Хохфайлер

През лятото и есента на 2015-та се навършват няколко забележителни 150-годишнини в историята на световния алпинизъм. Организаторите на „БанскоФилмФест“, сдружение “Международен фестивал на планинарския филм”, решиха дa ги отбележат по подобаващ начин. Те търсят хората, които са изкачвали следните върхове:

– Хохфайлер или Гран Пиластро (3510 м) в Цилерталските Алпи
– Поан Уимпър (4184 м), втората по височина точка в масива на Гранд Жорас (4208 м)
– Двата върха на Пиц Розег – Югоизточния (3937 м) и Североизточния (3920 м) в масива Бернина, Алпите
– Егюий Верт (4122 м), Френските Алпи
– Пиц Буин (3312 м) в групата Силврета, Алпите
– Чима Тоза (3176 м) в групата Брента, Доломитите
– Монте Чеведале (3764 м) в групата Ортлер, Източните Алпи
– Монте Кристало (3221 м) в Доломитите

Алпинистите ще бъдат поканени да участват в проявата по случай споменатите годишни с разкази, презентации или филми.

Монте Кристало

Ако сте сред изкачилите изброените върхове, можете да се свържете с Александра Петрова от Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм”: 0887 103 980, e-mail: banskofilmfest@gmail.bg или във Facebook.

Чима Тоза