Summits of My Life е личният проект на ултрабегача Килиан Жорнет, в който той опитва да постави рекорди за най-бързо изкачване и слизане по емблематичните световни планини. Планирано е да достигне кулминацията си през тази година с опита за рекорд на Еверест.

За 2015 г. е планиран и вторият опит за постигане на върхово постижение на европейския първенец Елбрус (5642 м) след неуспеха отпреди две години. В Кавказ Килиан ще трябва да се бори и с екстремно студеното време.

До момента той успя да постигне рекорди на:
• Монбланския масив (4810 м) – 8:42 ч. през 2012 г. В първата част от изпитанието Килиан направи траверс през 8-те върха от масива на Монблан, а във втората свърза два легендарни центъра на алпинизма – Курмайор и Шамони, през един от най-впечатляващите маршрути – „Инномината“.
• Монблан – 4:57 ч. през 2013 г.
• Матерхорн (4478 м)- 2:52 ч. през 2013 г.
• Северноамериканския първенец Маккинли (6194 м) – 11:48 ч. през 2014 г.
• Южноамериканския първенец Аконкагуа (6961 м) – 12:49 ч. през 2014 г.

Проектът е заснет в различни филми, показващи изживяванията през отделните му години. По-горе вече видяхте трейлъра на филма A Fine Line от 2012-а, а ето и този на Déjame Vivir („Остави ме да живея“) от 2013-а:

Философията на проекта е тясно свързана с едно чисто и минималистично разбиране за планините и е изразена в няколко думи: скорост, хора, простота, незабележимост и мечти. Самият Килиан Жорнет го обобщава така:

„Ние не сме бегачи, нито алпинисти, нито скиори, нито дори спортисти. Ние сме хора.“

Още за Килиан прочетете тук.

Разлог е град с уникално разположение в Югозападна България – между планините Пирин, Рила и Родопите, в котловината по поречието на река Места. Чрез пролома “Момина клисура” на юг се свързва с Гоцеделчевската котловина, а на запад прехожда в седловината “Предел”. Какви възможности за пролетен спорт и туризъм предлага районът? Да разберем ще ми помагат Пони, Тори, Яда, Ети, Пети, Съби и Неда.

Ден 1 – Ориентиране, летене и коне:
Първият ден го караме по-лежерно. Срещаме се и за да се ориентираме в обстановката, давам думата на Пони – спортен тип на около 50 г. Питам го: „Защо ориентиране?“, а той цитира най-изветния наш ориентировач Кирил Николов–Дизела: „Заради свободата да избираш своята посока. И то сред природата! Оттук – и в живота!“.
Клубът по ориентиране в Разлог – „Пирин“, си поставя за задача всяка година да разработва поне по една нова карта в района. Така с течение на времето са създадени карти в местността Катарино, Предел, над с. Бачево и градска в Разлог, които ще се използват за едно от най-важните събития от календара на 2014 г. – състезанието за Националната купа на България на 18-20 юли в Разлог. Като подготовка за голямата купа ще се проведе и традиционната вече купа „Разлог“ по спортно ориентиране.
Ако търсите нещо ново и различно от класическото ориентиране, може да комбинирате планинско колездене и ориентиране и да се впуснете в сравнително младото колоориентиране. Най-забавно е при щафетното и нощното ориентиране.

Оттук ни поема Яда – волна птица на 40 г., обича небето и гледа нещата от високо. Буквално. Води ни на малка площадка извън Разлог, която се използва за излитане и кацане на мотоделтапланери. Това е една от опциите за летене в района на Разложката котловина, над Пирин и близките върхове на Рила.
За да се качи човек на мотоделтапланер, не са нужни специални спортни умения или физическа подготовка, а само достатъчно силно желание. За туристите, които се докосват до това усещане за кратко, то оставя незабравим спомен. За други се превръща в страст и те се връщат към него отново и отново. Инструкторът Илия Вълканов практикува парапланеризъм повече от 10 години и над 5 лети с мотоделтапланер с повече от 2000 полета.
За парапланеристите зимната опция е да използват лифтовете на ски-зона Банско. Излитането е от горна станция на лифт „Бабата“ под връх Тодорка. Когато лифтовете не работят, не е много приятно, защото такъмите трябва да се мъкнат пеша и на гръб. Освен всичко планината е сериозна, алпийска и не е за начинаещи пилоти. Откъм Добринище пък склоновете са доста разляти и трудно се излита, а и опитът с лифтаджиите там не е много позитивен, имайки предвид факта, че преди 1-2 години парапланерист „кацнал“ върху въжетата.

Следобед с групата се отправяме към с. Бачево при малката Неда, усмихнато 10-годишно хлапе, което сякаш разказва сън, говорейки за любимите си коне. Показва ни снимка с послание от Федерико Тесио (треньор на коне от ХХ в., чието постижение да подготви 21 шампиона още не е подобрено): „Конят галопира със силата на тялото си, устоява със сърцето си и побеждава с характера си.“ Вече съм заразен и Неда продължава да ме инжектира: има много начини да тестваш куража и издръжливостта си чрез конете, особено в Разложкия край.
Ако не сте се качвали на кон, може да минете няколко урока за начинаещи в манеж, започвайки с езда на корда. За по-напредналите се предлагат и курсове по спортна и екстремна езда. Има опция и за почасова езда сред Рилската гора над с. Бачево в разнообразен терен и преминавайки различни препятствия – реки, вади, паднали дървета, изкачване и спускане на наклони и т.н. Минават се места с прекрасни гледки към Пирин и Родопите (Лобарника, Маренчини блата, Перивол).
При повече свободно време може да се впуснете в някои от организираните планински преходи между 1 и 5-6 дни, като например:
– от местността Перивол над с. Бачево към района на хижа и село Добърско и обратно;
– от Перивол през местността Русалиите по билото на Рила и вр. Радонов гроб и обратно;
– от Перивол до Предела през ниските поли на Рила и обратно;
– от Перивол през котловината до хижа Яворов (1740 м.) и обратно;
По-дългите преходи се договарят предварително, но един прекрасен такъв е до Рилския манастир и обратно. Разработва се и маршрут за преход през Пирин до гр. Мелник, където да се съчетае с винен туризъм.
Денят завършва в една от малките, но уютни механи в Разлог, където ни гощават с местни вкуснотии.

Ден 2 – Планинско колоездене:
След обилната закуска подреждаме байковете и въртим загрявъчно около 12 км по асфалт до чешмата на Предел. Днес е денят на Тори. Въпреки своите 18 години, той вече има сериозен опит с любимото си колело и иска да ми покаже къде може да се кара в района. Неговият девиз е изречен в едни отдавнашни времена от Марк Твен: „Вземете си колело. Няма да съжалявате. Ако оживеете!“. Започваме:
Маршрут 1: „Пондероса“ – дължина 42 км, общо изкачване 740 м, изкачване – 9%, спускане – 8%, много труден.
Тръгваме от Предела (1135 м.н.в.) в посока Рила и местността Бялата вода. Минава се под Армането и се стига до Зарева чешма вече в североизточна посока. Оттам на изток и надолу над местността Катарино. Оттук може да се спуснем към Разлог или да се изкачим към Мезийски катък в посока Джерджева скала (на североизток). Пътеката прави голям завой покрай Аврамов камък и Обръще (1420 м), завива на запад, докато не достигне Периволска река. След това, следвайки течението на реката, се движим на изток, стигайки с. Бачево. Оттам до Разлог и през него се движим по асфалтово шосе и извън Разлог поемаме към Голяма ливада и Гладно поле и до Банско, където е финала.

Обядваме в едно малко семейно хотелче и следобед поемаме към Маршрут 2: „Перфектен ден“ – дължина 30 км, общо изкачване 665 м, изкачване – 8%, спускане – 8%, труден. Стартира от Банско в посока пътя за х. “Вихрен”. Отклонява към м. Пещерите, пресичайки ски-пътя и продължава към Босово бърдо, Паничарица, покрай Стойчов кладенец. Преди Тевнишката чешма се завива в посока Пирин Голф в местността Бетоловото и се прави обиколка покрай стените на голф-игрището. Оттам се кара в обратна посока до излизане на Манастира и спускане към Банско.

Ден 3 – Трекинг:
Събираме групата и отиваме на малко възвишение между Разлог, Баня и Банско. Взирам се в планините заедно с Ети – 60-годишната планинарка, обиколила всичко наоколо. Завъртаме се на 360° и накъдето и да погледнем, все планини, все места за преходи и разходки.
Започваме обиколката със слънцето и изгрева над Родопите. Ако проследим поречието на р. Места и погледнем нагоре, ще видим места, издигащи се на 1700 м.н.в. до връх Велийца. Това е районът на Бабек, който обхваща най-северозападните части на Родопите. От почти всяко място се открива неописуема гледка към Пирин и Рила, а хората от местните селца и махали са много гостоприемни. Тук е най-високо разположеното село в България – Орцево (1600 м.н.в.), Бунцево и Бабяк, а наблизо е и едно от най-големите светилища от времето на траките в Родопите – Бабешка чука. Сравнително наблизо, във високите части на рида Дъбраш, са и още две скални светилища – Кара кая и Кози камък, както и много красивите скални формации Каялиите. Живописните долини на реките Вищерица и Бистрица, както и каньонът на р. Канина, са несравними, особено през пролетта. Красотите наоколо захласват много и човек трябва да положи усилие да не се изгуби без следа в района на връх Беслет (1938 м).
Продължавайки по часовниковата стрелка обхващаме югоизточния край на Разложката котловина и първите възвишения на Пирин. На 30 минути от Разлог е Добринище и на още 12 км нагоре по асфалтиран път е х. “Гоце Делчев”. Оттук за още 30 минути с лифт или 2.30 ч. пеша е хижа “Безбог” (2241 м), разположена на брега на едноименното езеро.

Преминавайки карстовото било, се прицелваме към Баюви дупки, Котешкия чал, Разложки суходол и поредицата обекти, достъпни от хижа Яворов. Намираща се на 1740 м.н.в., хижата бе определена за една от най-хубавите и поддържани в България, благодарение на усърдната работа и гостоприемство на хижарите. Уверяваме се в това, след като опитваме вкусната леща, картофки и най-доброто Пиринско!
Няколко по-интересни обекта са около хижата:
– Погледец (1 ч.) – прекрасно място с хубав поглед към котловината и към билото;
– Хайдушката чешма (40 м) и Яворова поляна (1 ч.);
– Изворът на Бяла река в Окаденски циркус е на около 2 часа;
– Вр. Албутин (2688 м) е на 3 часа и оттам може да се продължи по билото към Даутов връх (2597 м), от който се разрива неповторима гледка към котловината и Рила;
– След Даутов връх по билото следват Плешки и връх Пирин, последният от високите Пирински първенци.

Отивайки към х. “Семково” завършва и нашата 360-градусова обиколка с възможностите за пешеходен туризъм около Разлог. Ети споделя кое я мотивира дори на тази възраст – думите на един от най-големите планинари в историята Валтер Бонати: „Не съществуват твои планини, това се знае. Но съществуват твои преживявания. На планините, които си изкачил, могат да се покатерят и други. Но никой не може да ти отнеме личните преживявания. Единствено би могъл да ги споделиш с когото пожелаеш.“

Ден 4 – Катерене:
Ставането е рано, но някак по-лесно за всички заради свежия въздух. Заварваме Пети да реди екипировката. Жилав и видимо целеустремен 30-годишен мъж, практикуващ различни спортове, най-любим сред които е катеренето. Питам го защо точно този спорт, а той цитира Людмил Янков: „На нас ни трябват отвесни скали, за да сме хора, вървящи нагоре. Там създаваме отношението си към света, узнаваме истините в живота, усещаме верния вкус на житейските дреболии… и когато се научим да не гледаме в краката си, а само напред, значи сме преодолели дребното и недостойното в себе си. Тогава върхът е заслужено възнаграждение на извисения човешки дух.“
Само на 2-3 часа разстояние в прегръдката на Пирин, около хижите “Яворов” и “Вихрен”, имаме повече от 40 официално преминати тура върху варовиковите и гранитни скали, както за традиционно, така и за алпийско катерене.
Най-голямата притегателна е Северната стена на вр. Вихрен, която със своите 400 метра е предизвикателство, особено през зимата, когато по условия наподобява тази на Айгер. Подходът от хижите “Бъндерица” и “Вихрен” е за около 1.30 ч. до началото на стената в Големия Казан. Лявата част на стената се нарича Триъгълника, а дясната – Фунията. Двете части се разделят от характерен кулоар, който минава успоредно на дясното рамо на Триъгълника. Скалата е ерозирала и в отделни участъци има неустойчиви скални маси, които стават причина за каменопади. Те са особено интензивни през пролетта, дъждовните дни на лятото и есента. По стената има прокарани 11 тура, повечето преминати за пръв път през 50-те години на миналия век.
Другият интересен обект е Башлийски чукар и 200-метровата стена под формата на скална подкова. Подходът до масива е от х. “Вихрен” през Рибното езеро и Бъндеришки чукар или от х. “Вихрен” през Бъндеришка порта и Дончови караули. Отбелязани са 7 различни маршрута, от които най-труден е „Обезглавен“ с категория 7-.
Обектите за катерене около хижа “Яворов” над Разлог са на час от хижата в посока вр. Каменитица. Там се намира ръбът Стъпалата, по който се отличават 7 различни скални прага (събици), от които е получил наименованието си. Височината им варира от 50 до 120 м. Масивът е изграден от мрамор. Скалата е зърнеста и създава добро сцепление при катерене. На отделни места е ронлива и има неустойчиви блокове. По 7-те стъпала са отбелязани 14 различни маршрута като най-много (4) са по Трето стъпало.

Освен всичко това, в района на Разлог има още много пешеходни, велосипедни и катерачни маршрути, както и пещери за изследване, и културни и исторически паметници за разглеждане. Едва успяхме да ги обиколим в рамките на едноседмичното ни приключение, въпреки наличието на толкова много местни приятели, които да ни насочват. Всички тях ще намерите в пълния вариант на статията за Разлог, част от брой ПРОЛЕТ 2014. Ако сте го пропуснали, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно, за да не пропускате брой в бъдеще, най-добре се абонирайте. Получавате и един от старите броеве по ваш избор бонус!

Валери Розов в Антарктида. Снимка: Thomas Senf/Red Bull Content Pool

Розов е роден на 26 декември 1964 г. в Нижни Новгород. Освен от парашутизъм, бейсджъмпинг и уингсют полети, се увлича и от сноуборд, гмуркане и снимане на филми. Философията му за живота е простичка:

„Да имаш мечта и да тръгнеш към нея.“

Валери се прочува през 2009-а, когато става първия човек в историята, полетял с уингсют в кратера на активния вулкан Мутновский в Камчатка.

Вместо да лежи на лаврите си обаче, на следващата година той води експедиция в Антарктида и скача от една от най-красивите планини на континента – Улветана. През 2012-а се насочва към индийските Хималаи и скача от връх Шивлинг (6543 м), а година по-късно поставя нов световен рекорд за бейсджъмп от най-голяма височина – 7220 м над морското равнище, от връх Чангце в масива на Еверест.

Валери Розов след скока от Чангце

Повече подробности за рекордния скок прочетете тук.

Дългият преход на Валери Розов преди скока от Чангце

Валери Розов след кацането на Сахалин

Както ви разказахме, наскоро пък стана първия човек, полетял с уингсют от склоновете на африканския първенец Килиманджаро.

Валери Розов на вр. Ушба

Връхните точки в кариерата на Розов

2009 г.:
Първият човек, скочил с уингсют в кратер на вулкан – вулканът Мутновский, Камчатка, Русия.

2010 г.:
Първи бейсджъмп от западната стена на Матерхорн и западната стена на Пети Дрю в Алпите.

2011 г.:
Първи бейсджъмп с уингсют от северната стена на Матерхорн от височина 4150 м.

2012 г.:
• Първо пресичане с уингсют на Татарския проток, Русия. Валери скача от хеликоптер на височина 4000 м и пада свободно за около 2 минути преди да се плъзне над протока.
• Първи бейсджъмп от вр. Шивлинг (6453 м) в индийските Хималаи.
• Световен рекорд – едновременен уингсют полет на 100 човека над Перис, САЩ.

2013 г.:
• Световен рекорд – най-високият бейсджъмп – от височина 7220 м по склоновете на вр. Чангце в Хималаите.
• Първи бейсджъмп от южната стена на вр. Гран Жорас в Алпите (от височина 3950 м).

2015 г.:
Първи бейсджъмп с уингсют от склоновете на Килиманджаро, от височина 5460 м.

Валери Розов при скока от вр. Шивлинг

Обиколка в Тибет преди скока от Чангце

За Килиан Жорнет сме писали неведнъж. Този път ще оставим кадрите да говорят вместо думите.

Красивото видео е дело на фенка на каталунеца и показва Килиан в някои от най-добрите му моменти като планински бегач и ски алпинист.

В краткия филм е използвана песента Now We Are Free на прочутия композитор Ханс Цимер от филма „Гладиатор“. И наистина, всичко, което Килиан Жорнет прави, може да се опише само с една дума: свобода.

Още за него – тук.

Вече неведнъж сме ви представяли Валери Розов и неговите скокове, най-известен сред които е този от масива на Еверест (във видеото по-горе). Бившият професионален катерач се занимава с уингсют полети от години и записва първи скокове по целия свят, често – на много трудни локации като скорошния му полет от Килиманджаро. Официалният сайт на Red Bull попита руснака кои са любимите му изпълнения от последните няколко години. Вижте ги в тази инфографика и скролнете по-надолу за клипове:

Любимите полети на Валери Розов

Инфографика: Khalil Jeremias Emede

© Denis Klero/Red Bull Content Pool

Остров Сахалин се намира до северния бряг на Япония. Там каца Розов след полета си над Татарския проток.

Връх Ушба, Кавказ, Грузия (2012 г.)
Изходна точка: 4300 м
Височина на полета: 1300 м
Първи в историята бейсджъмп от Ушба.

© Thomas Senf/Red Bull Content Pool

Двойният връх Ушба е ясно разпознаваем и един от най-известните в Кавказ.

Шивлинг, Индия (2012 г.)
Изходна точка: 6450 м
Височина на полета: 2200 м
Първи в историята бейсджъмп от Шивлинг.

© Denis Klero/Red Bull Content Pool

Шивлинг, наричан „Матерхорн“ от ранните европейски изследователи, заради приликата си с прочутия връх, е разположен далеч от Алпите – в западната част на Хималаите.

Улветана, Земя Кралица Мод, Антарктида (2010 г.)
Изходна точка: 2500 м
Височина на полета: 800 м
Първи в историята бейсджъмп в Антарктида.

© Thomas Senf/Red Bull Content Pool

Наградата на Розов за дългото и студено пътешествие до и из Антарктида е полетът от един от най-рядко посещаваните върхове в света – Улветана.

Вулканът Мутновский, Камчатка, Русия (2009 г.)
Изходна точка: Хеликоптер
Височина на полета: 500 м
Първи в историята скок в кратера на активен вулкан.

© Jörg Mitter/Red Bull Content Pool

Полуостров Камчатка е едно от най-отдалечените места на планетата. Пуст и красив, той е мечта за приключенците…, ако успеят да се доберат дотам.

Амин Брак, Пакистан (2004 г.)
Изходна точка: 5500 м
Височина на полета: 1500 м
Време за изкачване до изходната точка: 22 дни.

© Valery Rozov

Еверест (2013 г.)
Изходна точка: 7220 м
Височина на полета: 1300 м
Най-високият бейсджъмп в историята, свободно падане от почти минута.

© Thomas Senf/Red Bull Content Pool

Световният рекорд за бейсджъмп с най-висока изходна точка беше поставен през 2013 г., когато Розов скочи от най-високата планина в много разреден въздух, спусна се около 1300 м и кацна в глетчера Ронгбук.

Източник: Red Bull

За Килиан Жорнет ски алпинизмът си е истинско забавление и през пролетта.

В това съвсем прясно видео го виждаме по маршрута „3-те прохода“ във Френските Алпи. Килиан преминава между селата Аржентиер и Льо Тур, като по пътя изкачва кулоара на върховете Доре и връх Тур в масива на Монблан. После се спуска със ските, но един храст се оказва непреодолимо препятствие.

Още за Килиан Жорнет – тук.

През март 2014 г. френският фрийрайд сноубордист Ксавие де ла Рю и швейцарският алпинист и скиор Самуел Антаматен пътуваха до Свалбард – норвежкия архипелаг в Северния ледовит океан, разположен по средата между континентална Норвегия и Северния полюс, за да заснемат поредната си мисия – Degrees North. Идеята беше Ксавие и Самуел да използват мотопарапланери, за да достигнат и карат по невероятни, непосещавани никога досега линии в отдалечения район Атомфьела.

Не ни остава нищо друго, освен да цитираме скиора Валери Пелтеков (един от зимните ни герои):

„Това са едни от малкото хора, които продължават да бутат спорта в нови посоки.“

Тази година към тях се присъединява американският сноубордист Ралф Бакстръм за втората част от филма, която се развива в нова зона в Аляска. Пълният филм ще излезе през есента.

Под покрив и на открито, на боулдъри, стени и скали, от хлапета до напреднали – всеки любител на катеренето може да намери по нещо за себе си в и около столицата. Ако се чудите как и къде да се отдадете на вертикалния спорт, вижте този списък:

ЗАЛИ

Boulderland
бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, етаж 3
Телефон: 0884 013937
email: office@boulderland.eu
Работно време: 10-22 ч.
Цени: вижте тук

Снимка: Яне Голев

Тук са катерили хора като Крис Шарма и Дейв Греъм, но както подсказва името ѝ, в Boulderland звездите са боулдърите. Разбира се, те не са от истински камък, а от изкуствени материали, които обаче идеално напомнят разнообразните форми на природния феномен и по които спокойно можеш да се ожулиш, ако не внимаваш. Но няма нужда да се притеснявате от паданията, защото подовата настилка е предвидливо мека. При такова изобилие от боулдъри не е изненада, че вариантите за маршрути са безброй. Към момента са над 250, степента им на трудност дава възможност на всички от начинаещи до експерти да изпробват уменията си, а линиите са всевъзможни – със старт от земя, надвесени, изискващи скок, за да стигнеш до първата хватка. Като стана дума за хватки, те са си направо произведение на изкуството. Освен че повтарят всички възможни форми, които можеш да намериш в природата, те светят в най-различни цветове. Колоритната атмосфера се допълва от диско топките и артистичното осветление на тавана, което нощем се отразява в огромните витрини и създава илюзията за обсипано със звезди небе. А денем прозорците откриват страхотна гледка към Витоша и Южния парк.

Разбира се, в залата не липсва и класическата катерачна стена, отново с няколко маршрута с различна трудност, по която се катериш с осигуровка. За нея се грижат инструкторите в залата – все млади, усмихнати и много търпеливи момчета и момичета. Най-добрият начин да направите първите си стъпки в катеренето е като слушате съветите им.

Освен много приветлива и чиста, залата е и достатъчно просторна (850 кв.м), за да не си пречите с останалите, а и за да приютява често различни партита (сега вече разбирате за какво са диско топките).

От катеренето пък можете да си починете в бара със здравословни храни и напитки, и в сауната.

Стена за спортно катерене при НСА
Студентски град, НСА, комплекс „МВФЗ“
Телефон: 0894 380047, 0887 780007, 0889 657101
email: stannbo@gmail.com
Работно време: 10-22 ч.
Цени: вижте тук

Снимка: Станимир Желязков

Инструктори в залата са един от най-добрите български катерачи като Ивайло Радков-Фазата и Станимир Желязков. Предлагат се най-различни курсове за всички нива – от деца до напреднали, включително и такъв по ледено катерене. Екипировката влиза в цената на обучението.

Клубът по катерене към НСА често организира и лагери по спортно катерене на различни скални обекти в страната.

Зала за катерене при Софийски университет
бул. „Цар Освободител“ 15, СУ „Св. Климент Охридски“ (вход откъм ул. „Христо Георгиев“ и ул. „Шипка“)
Телефон: 02 9442749; 9308 (в. 435, 703) – Департамент по спорт при СУ
email: climb@sport.uni-sofia.bg
Работно време: 17-21 ч. (през деня – по договаряне)
Залата се ползва от притежатели на карти

Снимка: Александър Пенков

Стената за спортно катерене e висока 8 м, широка 12 м и има отклонение 5 м. В центъра на залата е изградена и малка стена с отвесна структура, подходяща за начинаещи. Стената за боулдър катерене е с две плоскости с променлив наклон.

Зала за спортно катерене „Гравити“
Студентски град, ул. „8-ми декември“ 2, в спортен комплекс „Бонсист“
Телефон: 0887 204243, 0898 934646
email: bmlalov@abv.bg, emiliyank@gmail.com
Работно време: 10-22 ч. (10-21 ч. в почивни дни)
Цени: вижте тук

Тук гравитацията се опитва да те свали от най-голямата катерачна стена в София. Площта ѝ е 900-1000 кв.м. Залата е разделена на 5 сектора, различаващи се по трудността и стила на катерене:
Сектор 1 – начинаещи, маршрути с категория от 4-та до 6-та, повечето са оборудвани за катерене с горна осигуровка.
Сектор 2 – прогресиращи, маршрути с категория от 6а до 7а, малка част от тях са оборудвани за катерене с горна осигуровка.
Сектор 3 – напреднали, маршрути с категория от 7а до 8б, няма възможност за катерене с горна осигуровка.
Сектор 4 – боулдър, маршрути с различна трудност и много варианти за импровизация.
Сектор 5 – деца под 10 годишна възраст.
Маршрутите често се променят, което изключва варианта тук да ви омръзне.

„Резиденти“ в залата са две звезди на българското катерене – Бойко Лалов и Емилиян Колевски. Предлагат се курсове, обучение и индивидуални програми. Екипировка може да се наеме на място.

„Стиска ли ти?“
бул. „Арсеналски“ 2, City Center Sofia, ет.3
Телефон: 0884 450757
еmail: info@stiskaliti.com
Работно време: 15:30-20:30 ч. (понеделник-петък), 12-19 ч. (събота-неделя)
Цени: Първо качване – 3 лв., всяко следващо – 2 лв.

Стената е с малки размери (височина – 6,60 м) и е подходяща за начинаещи – деца и възрастни. Eкипировката се предоставя на място. За редовните клиенти се предлагат карти и курсове (при сформиране на групи).

НА ОТКРИТО

Приключенски парк „Коколандия“
Борисова градина, ул. „Незабравка“
Телефон: 02 4912412, 0899 966970, 0879 505425
еmail: office@kokolandia.com
Работно време:10-21 ч. (1 май – 30 септември), 10-19 ч. (1 октомври – 30 април), 9-21 ч. (събота, неделя и празници)

Най-известният въжен парк в София, подходящ за деца и възрастни. Стената за катерене е височина 7 и широка 3 метра. По нея са изградени два маршрута с различна трудност.

СКАЛИ

Комините
В пролома на Драгалевската река

Гранитните върхове Комините се разделят на Долен (1600 м, с южно и северно крило) и Горен (1620 м, със западно и източно крило). Долният комин предлага спортни и традиционни маршрути, по западното крило на Горния може да се катерят традиционни, а източно му крило е подходящо за спортно катерене. Към района спадат и обектите Орлово гнездо и Дивите скали, подходящи за традиционно и алпийско изкачване. Маршрутите са общо 72 с височина между 50 и 100 метра и категория на трудност между 3а и 6c+.

Комините са учебен и тренировъчен алпийски обект и са добре осигурени.

Резньовете

Снимка: climbingguidebg.com

Боянски водопад

Снимка: Николай Петков

БОУЛДЪРИ

В района на Черни връх

Снимка: Огнян Гъдуларов/climbingguidebg.com

Гранитът обаче е покрит с лишеи и изисква сериозно четкане. Вземете си топли дрехи дори и през лятото и най-добре се качете с човек, който познава района.

Златните мостове

В района има два сектора. Предимството им е, че са разположени на по-ниска надморска височина и дори при лошо време могат да бъдат катерени.

Тонове снежна маса се свлякоха от Еверест, помитайки всичко по пътя си, включително базовия лагер в подножието на върха. Както стана ясно, трагедията е била предизвикана от мощното земетресение в Непал на 25 април.

За мащабите на стихията можем да придобием представа от това видео, заснето от германския алпинист Йост Кобуш. Той е успял да се спаси в последния момент, но за жалост много негови колеги не съм имали този късмет.

По последни данни загиналите в подножието на върха са 19. Десетки са ранените. Около 100 човека очакват да бъдат евакуирани с хеликоптери.

Снимките, направени преди и след падането на лавината, която опустоши базовия лагер на Еверест, показват степента на разрушенията.

Снимка: Deana Zabaldo/Flickr. Базовият лагер на Еверест преди…

… и след лавината. Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

Кадрите със затрупания от сняг лагер контрастират с това как той изглежда обикновено (снимката е от март 2014 г.). Снимка: Hendrik Terbeck/Flickr

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

„Готвех за екипа в палатката за хранене, когато земетресението удари. Всички изтичахме на открито и в следващия момент огромна снежна стена се изсипа върху мен. Успях да се изровя сам. Въртях се и копаех с ръце. Задушавах се, не можех да дишам. Накрая успях да се измъкна от снега и да си поема възхдух. Огледах се и видях разкъсани, смачкани палатки и много ранени хора. Бях оцелял, но загубих много от приятелите си.“

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

„Почивах си в палатката, когато стана земетресението. Чух силен шум и в следващия миг снегът ме отнесе на поне 200 метра разстояние. Загубих съзнание. Когато дойдох на себе си, бях в палатка, заобиколен от чужденци. Не знаех какво се е случило и къде съм.“

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

„Все още има много изчезнали. Няколко палатки са погребани под снега, няколко са отнесени.“

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

„Казах на групата да легнем на земята. Нямаше къде да избягаме.“

Група носи пострадал алпинист в спалния му чувал. Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

Крис Харлинг. Снимка: Chris Harling

„Първоначално усещахме треперенето на земята под палатката, но беше зловещо, защото нямаше шум, беше тихо. След това се почувствахме сякаш се клатим върху огромна чиния с желе. Мислехме, че планината ще се стовари върху нас. Часове по-късно все още усещаме вторични трусове. Никой от групата не беше наранен, но един катерач беше ударен от камък.“

Той казва, че основният им приоритет в момента е да измислят как да напуснат лагера и да се приберат вкъщи, защото пътят към Катманду е унищожен от земетресението.

Снимка: Elia Saikaly/6 Summits Challenge

Вижте и видеото, заснето по време на лавината, тук.

Снимка: Jimmy Chin

„Харесва ми празнината“, казва той. „Но мисля, че с много хора е така. Повечето високи небостъргачи имат наблюдателни площадки, откъдето гледаш надолу през стъкления под и хората много си падат по това. Повечето от тях просто нямат моя късмет да попаднат в такива ситуации.“

Под „такива ситуации“ разбирайте соло изкачване на северозападната стена на легендарния Хаф Доум (Полукупол) в Йосемити, на 370-метрова стена в американския парк Зайон и на Сендеро Луминосо – 530-метрова варовикова стена в Мексико.
Освен соло изкачванията си, Хонолд е записал впечатляващи премиерни изкачвания с въже по целия свят, включително миналогодишното на легендарния траверс на Серо Фиц Рой в Патагония, който донесе на него и Томи Колдуел най-високата награда в света на катеренето – Пиоле д‘Ор (Златния ледокоп).

Повече за това изкачване прочетете тук.

Постижения
2008: Соло изкачване на Муунлайт Бътрес – 370-метрова стена в Националния парк „Зайон“.
2012:
• Соло изкачване на Тройната корона на Йосемити – връх Уоткинс, Ел Капитан и Хаф Доум за по-малко от 19 часа.
• Рекорд на маршрута Нос по Ел Капитан (заедно с Ханс Флорийн) – 2 часа 23 минути и 46 секунди.
2014:
• Соло изкачване на Ел Сендеро Луминосо в Ел Потреро Чико, Мексико – 530-метрова стена.
• Изкачва траверса Серо Фиц Рой в Патагония заедно с Томи Колдуел – 5-дневно катерене, при което изкачват последователно прочутия връх Фиц Рой и съседните му шест върха.
• Заедно с Дейвид Олфри изкачва седем различни маршрута по Ел Капитан за седем дни, като на четири от тях поставя рекорди за скорост.

Какво следва?
През ноември му предстои да издаде книгата Alone on the Wall („Сам на стената“), написана в съавторство с Дейвид Робъртс. Планира и пълен сезон катерене в Йосемити.

„Американците въобще не са склонни да поемат рискове“, казва Хонолд. „Това ме натъжава, защото бягството от риска всъщност не прави света по-безопасно място.“

Вече ви разказахме за предстоящата в края на годината българска експедиция „Патагония 2015 – Опашката на дракона“ и затова как се подготвят за патагонското предизвикателство Григор Вътев, Мартин Маровски, Виктор Варошкин, Тони Диков и Руслан Вакрилов.

Днес ще ви представим малко по-подробно и върховете, към които са насочили поглед родните катерачи.

Серо Торе

Серо Торе (3128 м). Снимка: Григор Вътев

До момента върхът няма българско изкачване, което е една от причините той да се превърне в основна цел на експедицията.

Торес дел Пайне

Торес дел Пайне

Миналата година незрящият приключенец Ерик Уайенмайър се спусна 446 км с каяк по едни от най-трудните бързеи в света – цялата отсечка на река Колорадо в Гранд Каньон. Водеше го друг каякар, който му говореше през непромокаеми блутут слушалки. „Каякингът ме накара повече от всичко друго, което съм правил, да работя, за да овладея някакси страха и паниката си“, казва Уайенмайър. „Да наложа дисциплина над съзнанието си е със сигурност най-трудното нещо, което съм постигал.“

Успешното гребане беше просто поредният от подвизите на 47-годишния американец през последните 20 години, включващи всичко от изкачването на Ел Капитан до това на Еверест през 2001-а (той все още е единственият незрящ, който го е правил). Очната болест ретиносхиза го лишава от зрение на 13-годишна възраст, но жаждата му за пътуване е запалена при едно изкачване на Маккинли през 1995-а, когато е гимназиален учител. Докато планира това пътешествие, Уайенмайър стига до едно прозрение, което прилага при всяко следващо амбициозно начинание: „Пускам нещата, които не мога да правя. Но тези, които мога, се научавам да правя добре.“

Постижения
• 1995: Изкачва връх Маккинли в Аляска, а впоследствие и останалите континентални първенци, включително Еверест през май 2001 г.
• 1996: Изкачва Носа на Ел Капитан в Йосемити – първият незрящ, който го прави.
• 2010: Участва в състезанието по планинско колоездене Leadville Trail 100.
• 2014: Преминава с единичен каяк 446 км бързеи в Гранд Каньон заедно с незрящия Лони Бедуел.

Какво следва?
След месеци тренировки, в момента Ерик прави втория си опит да изкачи връх Хънтингтън (3731 м) в Аляска. През септември ще води група военни ветерани на 3962-метровия връх Ганет в Уайоминг, като част от програмата си No Barriers („Без прегради“).

Снимка: Travis Dove / New York Times / Redux

Видео: Christian Pondella / Red Bull Content Pool

През 2011-а, на височина от около 7600 метра и с поглед към Еверест, Крис Девънпорт започва да се катери по обикновено заледената стена на Лхотце и открива пресен сняг. Тогава прави нещо нормално за един от най-великите и смели скиори в света – открива линия и се спуска надолу по планината. Това е типичният Девънпорт – човек, който е записал премиерни спускания от Маккинли и се е изкатерил и спуснал от най-високите планини по целия свят с неустрашим ентусиазъм.

Девънпорт влиза в състезателните фрийрайд ски в началото на 90-те, точно когато спортът набира скорост. Алпинизмът пасва идеално на неговото търсене на прясна пудра и той бързо се прочува като един от най-добрите съвременни ски алпинисти.

Съвсем в негов стил той казва, че изкачването по масива на Еверест не е било голяма работа, но да се спуснеш със ски от него е нещо съвсем различно. „Има си причина това да не се прави много често, но ние случихме на невероятен ден“, казва той. „Беше просто един от онези моменти, когато си в красива планина, заобиколен от приятели.“

Постижения
• 2001: Печели втората си световна титла по фрийрайд ски по време на Red Bull Snow Thrill в Аляска, в конкуренцията на имена като Шейн Маконки и Хюго Харисън.
• 2007: Става първия човек, спуснал се със ски от всичките 54 колорадски върха с височина над 14 000 фута (4267 метра) в рамките на една година. Прави три премиерни спускания по северната стена на Маккинли, включително по линиите „Черната скала“ и „Кулоарът на буревестника“.
• 2011: Спуска се със ски по стената на Лхотце, която е част от маршрут за изкачване на Еверест.
• 2014: Спуска се със ски по всички големи вулкани в Тихоокеанския Северозапад на Щатите в рамките на 14 дни.
• 2015: Приет е в американската ски и сноуборд Зала на славата.

Какво следва?
Девънпорт вече се е спуснал по 99 от 100-те най-високи върха в Колорадо, а до края на май би трябвало да прибави и последния в колекцията си. През ноември ще потегли на петата си ски алпинистка експедиция до Антарктическия полуостров – страховита ивица земя, стърчаща от ледения континент сред водите на Южния океан. „Това е фантастичен, глетчерен пейзаж, пълен с изолирани, красиви планини“, казва Девънпорт. „Трябва да внимаваш за цепнатини, лавини и леопардови тюлени. Много неща могат да ти навредят там, но като цяло е страхотно.“

Алпинистът Боян Петров не обича да стои на едно място. Новата му цел за този сезон е да стане първият българин, изкачил хималайските върхове Шиша Пангма (8013 м) и Манаслу (8163).

Боян Петров

А понеже Шиша Пангма е най-ниският от осемхилядниците, алпинистите сами ще си усложнят задачата, като катерят по южната стена, вместо по традиционните маршрути. Очаква ги почти 3-километров изключително стръмен ледено-скален склон. Рекордът за най-бързо изкачване е на легендата Ули Щек – 10 часа и половина. Според Петров за двама алпинисти ще е по-лесно и те биха могли да подобрят постижението на швейцареца.

Експедицията преследва и други рекорди – Радев и Петров не само могат да станат първите, развяли българското знаме на двата върха, но и първите в света, изкачили ги последователно и толкова бързо.

Боян Петров

Боян и Румен ще бъдат придружавани от Неделчо Хазърбасанов, който ще снима и ще се грижи за цялата логистика. По план те заминават на 30 август и трябва да се върнат в България на 20 октомври. Много други експедиции са се отказали да пътуват до Хималаите, заради двете разрушителни земетресения в Непал през последния месец, но българите ще рискуват.

Боян Петров на К2

Повече за него вижте тук.

„Целият планински склон се откъсна“, разказва Джими Чин за огромна лавина във веригата Тетон, която почти му коства живота през 2010 г. Джими гледа как десетки дървета пред него се огъват и чупят. „Мъртъв съм“, казва си той.

Човек би помислил, че подобен инцидент ще го пооткаже поне малко от влечението му към високата планина. Нищо подобно. На следващата година безстрашният Чин прави мечтаното от мнозина премиерно изкачване по смятания за един от най-трудните маршрути в света – легендарното ребро Перката на акулата на връх Меру в Гарвалските Хималаи. С него са известните алпинисти Конрад Анкер и Ренан Йозтюрк.

Чин може и да е един от най-прочутите съвременни ски алпинисти, но той е също толкова познат и с паралелната си кариера на фотограф и автор на филми. Снимал е експедиции от Еверест, през връх К7 в Пакистан, до тибетското плато Чанг Танг, в които взимат участие най-изявените катерачи и приключенци в света.

На фестивала „Сънданс“ през януари Чин представя първия си пълнометражен документален филм – „Меру“, който проследява изкачването на Перката на акулата. „Не съм бил на прожекция на филма, на която зрителите да не са го аплодирали на крака“, казва той. „Наистина е поразително.“

Постижения
• 2003: Заедно с още трима алпинисти пресича изолираното тибетско плато Чанг Танг като част от кампания за спасяването на застрашеното чиру – вид тибетска антилопа.
• 2006: Заедно с Кит и Роб Делорие стават първите американци, които се спускат със ски от Еверест.
• 2007: Работи като катерач и фотограф в експедицията, повтаряща последното изкачване на Джордж Малъри и Санди Ървайн по Северната стена на Еверест. Резултатът от експедицията е филмът The Wildest Dream.
• 2011: Заедно с Конрад Анкер и Ренан Йозтюрк прави премиерно изкачване на Перката на акулата.
• 2014: Прекарва три седмици в плаване и катерене из полуостров Мусандам в Оман заедно с катерачните си партньори Алекс Хонолд и Ренан Йозтюрк.

Джейк Джилънхол в ролята на Скот Фишър

Филмът е направен по катастрофалната експедиция от 1996 г., отнела живота на 8 алпинисти и описана в книгата на Джон Кракауер „В разредения въздух“. По онова време това е най-смъртоносното събитие в историята на Еверест.

Джейк Джилънхол и Джош Бролин играят съответно алпиниста и планински водач Скот Фишър и оцелелия с тежки поражения след експедицията Бек Уедърс. В роли влизат и Джейсън Кларк, Кийра Найтли, Джон Хокс, Сам Уъртингтън и Емили Уотсън.

В светлината на скорошната трагедия в Непал и на смъртоносната лавина от миналата година използването на природно бедствие за масово забавление е доста чувствителна тема, затова се надяваме, че „Еверест“ е направен с мярка. На официалния сайт на филма има линк за дарения в помощ на Непал.

„Еверест“ трябва да излезе на 18-и септември.

Наскоро ви представихме очаквания филм „Еверест“, разказващ за едно от най-смъртоносните събития в историята на хималайския първенец.

Вече можем да видим и трейлъра му на български език.

„Еверест“ излиза по кината на 3D и IMAX 3D на 18-и септември.

Очаквайте още новини за филма!